ПСИХОДРАМАТА: терапия на преживяването, действието, спонтанността и креативността

Какво е психодрама? 

Психодрамата е преживелищна терапия (работи с лични преживявания), с помощта на която успяваме да се докоснем до онези чувства и емоции, които са ключови за откриване на причините на даден проблем.  

Психодрамата е възможност да експериментираме в живота, без да бъдем наказани за грешките си след това. Подпомага личното ни израстване чрез симулиран директен опит, осъществен в защитено пространство.  

Психодраматичната работа повишава чувствителността към собствените ни преживявания и разбирането за себе си. Експресира блокираните ни емоции. Води към осъзнаване и изследване на вътрешните ни конфликти или потиснати желания и фантазии. Интегрира изтласкани съдържания. Подпомага развиването на способността ни за емпатия и реалистично възприемане на другите и експериментиране с нови нагласи и поведения. Усъвършенства уменията ни за общуване. 

Психодрамата е метод за индивидуална или групова терапия. Съсредоточавайки вниманието ни Тук и Сега, тя разширява хоризонтите ни - слиза по спиралата на миналото, изкачва се отново към настоящето и чертае проекции в бъдещето. 

В центъра на психодрамата стои спонтанната игра, по време на която, през тялото и чрез действието, се учим да познаваме себе си (скрити чувства, потиснати емоции, несъзнавани травми), да проверим реалността си (да „влезем в обувките“ на другия, да се погледнем през очите на околните) Насърчава ни в границите на защитено пространство и групова подкрепа да изпробваме по-ефективно поведение, да реинтегрираме новото познание и успешно да го прилагаме в живота. Есенцията на спонтанността е да се действа по-скоро в съгласие с изискванията на момента отколкото по навик. 

Какви са ползите от псдиходрамата? 

• Помага ни да осъзнаем проблемите си; 

• Дава ни възможност да изследваме различни решения; 

• Подобрява нашето себепознание; 

• Помага ни да разберем чувствата на другите хора; 

• Повишава самоувереността ни; 

• Повишава креативността ни; 

• Помага ни да бъдем по-спонтанни; 

• Помага ни да живеем в настоящето. 

Какво се случва по време на психодраматичния процес? 

По време на психодраматичния процес, с помощта на терапевт, чрез действие (ролева игра) на сцената се пресъздават сегашни, минали или очаквани житейски роли и ситуации. Според Джейкъб Морено (създателят на психодрамата), изиграването на проблемите има много по-голям терапевтичен ефект, отколкото ако само се говори за тях.  

Съдържанието е фокусирано върху личностни проблеми, представени като заявка на член на групата, избран с помощта на психодраматични техники. То “оживява” на сцената под формата на ролева игра, в която се възпроизвеждат в драматичен акт значими житейски събития, играят се сцени, които са свързани с конкретна проблемна ситуация на протагониста (лицето, поставило лична тема). 

Част от членове на групата биват избрани да изпълнят поддържащи роли в живота на протагониста. Останалите членове са публиката.  

Терапевтът със своите знания и умения асистира случването на промяната, използвайки подходящи психодраматични техники (размяна на ролите, монолог, огледало, дублиране). С помощта на тези техники участниците в групата влизат в необичайни роли, които ги насърчават към действие, взаимодействие, комуникация, спонтанно изразяване на чувствата, проверка на реалността и израстване на личността.   

Действието приключва с прозрение и катарзис, а резултатът е постигнатата цел в заявката на протагониста. 

В психодраматичния процес изключително въздействие върху групата оказва споделянето на чувствата и емоциите, които са се появили в участниците по време на сесията. Споделянето се случва непосредствено след приключване на действието и се изразява в даване на обратни връзки от участие в роля, през идентификация (свързване с динамиката на процеса) и чрез личния опит. 

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗАНАЕ, че личното ни пространство е напълно защитено от правилата, гарантиращи защитена среда на психодраматичния процес: 

• Дискретност и конфиденциалност;   

• Споделяне на чувства, а НЕ на мнения и оценки; 

• Всеки участва в процеса дотолкова, колкото сам прецени и си взема от тренинга толкова, колкото има нужда.